Беше вечер. Навън луната се беше качила високо над покривите, а в стаята на Смешко светеше само малката нощна лампа с формата на гъбка. Време беше за сън.
Смешко беше измил зъбите си и облякъл пижамата на звездички. Но преди да си легне, имаше още нещо много важно да направи. Трябваше да каже лека нощ на всички играчки.
Първо отиде при рафта с колите. „Лека нощ, червена количке. Лека нощ, камионче. Днес карахте много бързо. Сега паркирайте и почивайте.“ И колите сякаш премигнаха с фаровете си: благодарим!
После отиде при кубчетата. Те бяха разпилени по килима, както ги беше оставил след играта. „Кубчета, време е за вашето креватче“ - каза Смешко и ги сложи едно по едно в кутията. Трак, трак, туп. Всички вътре.
„Лека нощ, топке“ - каза той на шарената топка в ъгъла. Тя беше скачала цял ден и сега си почиваше кротко. Смешко я търкулна до стената, за да не се търкаля насън.
На перваза седеше жирафът Дълговратко. Той гледаше през прозореца към луната. „Лека нощ, Дълговратко. Ти виждаш най-далече от всички. Пази ни, докато спим.“ Жирафът сякаш кимна с дългата си шия.
В малкото креватче вече спеше куклата Мила. Смешко само ѝ оправи одеялцето. „Шшш - прошепна той. - Мила вече сънува.“
Тогава Смешко видя, че влакчето още стои на релсите. „О, влакче! Последният влак за Сънната гара тръгва!“ Той го бутна бавно-бавно: чух-чух… чух… чух… и влакчето спря на гарата върху рафта.
Накрая остана само плюшеният мечок Бончо. Той беше най-старата и най-обичаната играчка на Смешко. Едното му око беше малко по-високо от другото, а козинката му беше протрита там, където Смешко най-често го прегръщаше.
„Бончо, ти ще спиш при мен“ - каза Смешко и го взе на ръце. Бончо беше мек и миришеше на дом. Смешко се мушна под завивката и сложи мечока до себе си на възглавницата.
Мама влезе тихо. „Каза ли лека нощ на всички?“ - „На всички - отвърна Смешко. - На колите, на кубчетата, на топката, на Дълговратко, на Мила и на влакчето.“ - „А на себе си?“ Смешко се засмя. „Лека нощ, Смешко!“
Мама го целуна по челото и угаси лампата-гъбка. В стаята стана тъмно и тихо. Само луната надничаше през пердето и рисуваше сребърна пътечка по пода.
Смешко затвори очи. Дишаше бавно - вдишване, издишване. Стори му се, че чува как количките тихичко хъркат, как кубчетата си шепнат в кутията, а влакчето прави последно „чух…“.
А може би така и беше. Защото, когато децата заспят, играчките също заспиват. И сънуват своите цветни, меки сънища - чак до сутринта, когато пак е време за игра. Лека нощ.
💡 Поука: Когато подредим деня си с обич, и сънят идва по-лесно.