Посадил дядо ряпа в градината си. Поливал я всяка сутрин, говорел ѝ мило и я пазел от плевелите. „Расти, ряпо, расти - голяма и сладка!“ - казвал ѝ той.
И ряпата растяла ли, растяла. Порасла толкова голяма, че листата ѝ стигнали до оградата, а главата ѝ едва се побирала в лехата.
Минавали съседите и се чудели: „Такава ряпа не сме виждали през живота си! Цялото село може да се нахрани с нея.“ А дядото само се усмихвал под мустак и я галел по листата.
Дошло време да я вади. Хванал дядо ряпата за листата - дърпа, дърпа, а не може да я извади. „Бабо! - извикал той. - Ела да ми помогнеш!“
Дотичала бабата. Хванала се баба за дядо, дядо за ряпата - дърпат, дърпат, а не могат да я извадят. „Внучке! Ела и ти!“
Дотичала внучката с плитчиците. Хванала се внучка за баба, баба за дядо, дядо за ряпата - дърпат, дърпат, а ряпата не мърда. „Рошльо! Ела, Рошльо!“
Дотичало кученцето Рошльо и замахало с опашка. Хванал се Рошльо за внучката, внучката за баба, баба за дядо, дядо за ряпата - дърпат, дърпат, а не могат да я извадят.
„Писано! Ела, Писано!“ - излаял Рошльо към котката. Дошла Писана, протегнала се сладко и се хванала за кучето. Дърпат, дърпат - ряпата само леко се поклатила.
„Кой още може да помогне?“ - замислили се всички. Тогава от една дупчица под оградата надникнала малка сива мишка. „Аз!“ - изписукала тя. Всички се засмели. „Ти ли? Та ти си толкова мъничка!“
„Мъничка съм, но и аз мога да дърпам!“ - казала мишката и се хванала за опашката на котката. Мишка за котка, котка за куче, куче за внучка, внучка за баба, баба за дядо, дядо за ряпата…
Дърпат, дърпат… и изведнъж - хоп! - ряпата изскочила от земята! Всички се търкулнали един върху друг в меката трева: дядото, бабата, внучката, кучето, котката и най-отгоре мишката.
Смели се дълго, а после седнали да се радват на голямата, сладка ряпа. Бабата сготвила от нея вкусна супа, а първата лъжица дала на мишката. „Без теб нямаше да успеем“ - казал дядото.
Вечерта всички седнали около масата - дядото, бабата, внучката, Рошльо, Писана и мишката - и хапнали топла супа от ряпа. Навън светели звездите, а в къщичката било топло и весело.
И мишката, мъничка-мъничка, се почувствала голяма-голяма.
💡 Поука: Заедно можем всичко - и помощта на най-малкия също е важна.