Смешко се събудил и веднага погледнал през прозореца. Днес щели да ходят на поляната с хвърчилото! Но навън небето било сиво, а по стъклото се стичали дъждовни капки - кап, кап, кап.
„Ох, не! - въздъхнал Смешко и долепил нос до стъклото. - Цял ден ще вали. Сега какво ще правим?“ Усмивката му увиснала като мокро листо.
Мама седнала до него. „Знаеш ли, дъждовните дни имат свои тайни. Трябва само да знаеш къде да ги търсиш.“ - „Какви тайни?“ - попитал Смешко с любопитство.
„Първата тайна е навън“ - усмихнала се мама и извадила жълтите му гумени ботушки и малкия дъждобран. Смешко ги навлякъл толкова бързо, колкото никога досега.
Навън въздухът миришел на мокра пръст и трева. Смешко скочил в първата локва - пляс! Водата се разпръснала като фонтан. Скочил във втората - пляяяс! И се засмял толкова силно, че врабчетата под стряхата се обърнали да го погледнат.
В тревата пълзял охлюв с шарена къщичка. „Добро утро, охлюве! - поздравил го Смешко. - И ти ли обичаш дъжда?“ Охлювът бавно протегнал рогцата си, сякаш казвал „да“.
Когато се върнали вкъщи, мокри и щастливи, мама сварила какао. „А втората тайна е вътре“ - казала тя и донесла цял куп одеяла и възглавници.
Двамата построили в хола голяма палатка от одеяла и сложили вътре фенерче и възглавнички. Отвън дъждът барабанял по прозорците, а вътре било топло и уютно като в мечешка бърлога.
В палатката си разказвали приказки и правели сенки с ръце - зайче, куче, птичка. После Смешко нарисувал картина: къщичка, локва, охлюв и голямо слънце в ъгъла. „За да не забрави слънцето да се върне“ - обяснил той.
Следобед дъждът започнал да отслабва. Капките ставали все по-редки и по-тихи - кап… кап… кап. И изведнъж иззад облаците надникнало слънцето.
„Мамо, виж!“ - извикал Смешко. Над покривите се извила огромна дъга - червена, оранжева, жълта, зелена, синя и лилава. Смешко никога не бил виждал толкова красива дъга.
„Това е третата тайна - прошепнала мама. - Дъгата идва само след дъжд.“ Смешко гледал дълго, със зяпнала уста и с най-широката си усмивка.
Вечерта, когато си лягал, по прозореца пак тихо затропали капки. Но този път Смешко не се натъжил. „Лека нощ, дъжде“ - прошепнал той. И заспал под нежното кап-кап-кап, като под най-тиха приспивна песничка.
💡 Поука: Всеки ден крие своя радост - дори когато вали.