Дълбоко в гората, в сянката на едно голямо дърво, спял лъвът - царят на животните. Гривата му била златна, а хъркането му се чувало чак до поляната.
Покрай него тичала една малка мишка. Бързала толкова, че не гледала къде стъпва - и хоп, право през лапата на лъва, по носа му и обратно!
Лъвът се събудил ядосан. С една лапа захлупил мишлето и го вдигнал пред очите си. „Кой смее да ме буди?“ - изръмжал той.
Мишката треперела цялата. „Прости ми, велики царю! - изписукала тя. - Не исках да те събудя. Пусни ме, моля те! Някой ден и аз може да ти помогна.“
Лъвът се разсмял толкова силно, че листата на дървото затреперили. „Ти? Да помогнеш на мен? Такава мъничка?“ Но смехът го развеселил и той вече не се сърдел. „Хайде, бягай“ - рекъл и отворил лапата си.
„Благодаря ти! Няма да забравя!“ - извикала мишката и изчезнала в тревата.
Лъвът се протегнал, прозял се широко и пак легнал в сянката. „Мишка да ми помага! - измърморил той, преди да заспи. - Каква смешна мисъл.“
Минали дни. Една сутрин лъвът се разхождал из гората и не забелязал мрежата, която ловци били опънали между дърветата. Стъпил в нея - и въжетата го оплели целия.
Той се мятал, дърпал и ръмжал, но колкото повече се въртял, толкова по-здраво го стягала мрежата. Накрая легнал уморен и изревал толкова силно, че цялата гора го чула.
Чула го и мишката. „Това е гласът на лъва! Той е в беда!“ И без да се замисли, хукнала натам с малките си крачета.
Като видяла лъва в мрежата, мишката не се уплашила. „Не мърдай, царю - казала тя. - Сега ще те освободя.“ И започнала да гризе въжетата с острите си зъбки.
Гризала едно въже, после второ, после трето. Работила дълго и търпеливо, без да спре. И ето - мрежата се разкъсала и лъвът се измъкнал на свобода!
Лъвът погледнал мъничката мишка и свел глава. „Някога ти се смях, че си малка - казал той тихо. - А днес ти ме спаси. Благодаря ти, приятелко.“
От онзи ден лъвът и мишката станали най-добри приятели. Мишката често се разхождала по гривата му, а лъвът внимавал да не я настъпи. И никога вече не се смеел на никого, че е малък.
💡 Поука: Никой не е толкова малък, че да не може да помогне - и добрината винаги се връща.