Приключение с Хамър...

Оценка на читателите: / 15
Слаба статияОтлична статия 

Превод от руски
Народна мъдрост:
"Колкото е по-добър джипа толкова по-далече ще ходите за трактор! "

HАЧАЛО.
Случи се в началото на зимата, когато вече беше наваляло сняг, но земята още не е замръзнала. Много лъжливо време за разходки извън пътя. Но както говорят глупавата глава не дава покой на краката. Думите на сина ми, който се вози до мен дадоха началото на поредица интересни събития:
- „Татко, а ние наистина ли имаме истински джип?”
- „Наистина – страхотен е!...”

- И не е паркетник? ( къде ли се е научил на такива изрази ?)
- Не синко не е, Имаме най-добрият, и дизеловия двигател му е 6 литра и специални мостове (става дума за HUMMER) и т.н. Ти не помниш ли как го нарекохме ?
- Как да не помня – „Танк” - само че ние никога не сме ходили извън пътя – значи не е “танк”?!
Десен мигач, стоп.
- Значи искаш да проверим?
- Много!!!
Машината я имам от половин година, а досега никога не я бях карал извън пътя, явно сега така са казали звездите, време е! Слизам от пътя включвам всичко и казвам:
- Е хайде да поразбутаме калта.
Остават около 4 часа до вечеря, вече почти е тъмно и пътя се вижда трудно, но пък до вкъщи не е далече около 3 километра, така че нищо страшно, пък и няма да замръзнем имаме мобилен телефон топли якета и освен това в къщи има и Шевролет Тахо при мама. Рискът е минимален, отиваме!
Завиваме към полето, пътя свършва веднага, но нашият „танк” бодро се движи по свежия сняг. Дизела си потраква весело, изпод колелата снега излита като виелица само дето окачването клати здраво, явно е с много дълъг ход, но няма как нали трябва да се плати с нещо за удоволствието. Отдалечихме се от пътя някъде на 600 м и обръщайки се към сина го питам:
- Е как е разтресе ли те достатъчно? Да се връщаме?
Гледам очите му направо светят:
- Татко, много е супер, сигурно до тук никой не е идвал досега на автомобил, а само на трактор!!! Дай ми малко да покарам, нали е „Танк” дай малко!
Гледам го моя седемгодишен син пълен с емоции невероятно щастлив освен това може и малко да кара и си казвам: е какво ще му дам за малко едно кръгче от километър на полето, нека да покара. Спирам.
- Давай сменяме се!
Премести се той, дръпна си седалката докрай напред даже погледна в огледалото – като възрастен си казвам.
- Добре добре, в огледалото може и да не гледаш – в полето сме все пак, давай до гората и обратно.
Бавно потеглихме. Сина ми е внимателен, разбира, че не трябва да прави резки движения, караме на втора, и бавно се доближаваме до най-високата точка на полето. Тук изведнъж предните колела (35 инчови) рязко пропадат счупвайки леда! Машината клюмва напред и аз едва успявам да се подпра с ръцете на таблото. Толкова внезапно стана че не успях да реагирам по какъвто и да е начин и вече бяхме затънали. Моето момче се уплаши не на шега и натисна педала за газта докрай, може би пък просто при пропадането, без да иска го натисна по силно. „Танк” - а изрева с многолитровия си двигател и плавно бутайки с бронята кал, бучейки здраво влезе точно до средата на малка рекичка с четирите си колела. Дотук бяхме! Малкия здраво уплашен не само че не пуска волана, но и продължава да дава здраво газ плачейки, а аз се опитвам да надвикам двигателя:
- Пусни газта...!
То ние наникъде не вървим, но затова пък се окопаваме здраво. Колелата се въртяха хвърляйки глина върху купето, а машината беше затънала до вратите в калта. Накрая се сетих да изключа скоростния лост в неутрална позиция. Уфф ! Затънали сме, Тъмно.